В минната индустрия се извърши революция

Наляхме 3 млрд. лева, работим с най-модерните машини и технологии в света, казва проф. Николай Вълканов в интервю за в. “Стандарт”

– Проф. Вълканов, на 18 май в София ще се проведе едно от най-важните събития за минерално-суровинната индустрия в Европа – Европейският минен бизнес форум. Българска минно-геоложка камара е сред организаторите, а поради значимостта на събитието, то е част от календара на Българското председателство на Съвета на Европа. Какви са основните теми, които ще бъдат поставени на форума?

– Провеждането в София на Европейския минен бизнес форум е най-голямото събитие в България по време на европредседателството. Българската минно-геоложка камара е домакин на това събитие. Ще присъстват около 300 души от цяла Европа, ще бъде цялото ръководство на Евромин – президентът Мак Раховидас, зам.-председатели, изпълнителни директори. Евромин е ръководен орган на минната индустрия на Европа. Той предлага промени в законодателството, прави срещи на високо ниво с председателите на камарите в Европа, решава въпроси, засягащи индустрията в цяла Европа. Ден преди форума – на 17 май, имахме общо събрание на Евромин. А във връзка с поемането на европредседателството от Австрия след България, австрийската минна камара проведе уъркшоп в рамките на общото събрание на Евромин. Те са изключително активни и по време на тяхното председателство искат да направят общо 4 уъркшопа в София, във Виена, в Берлин и в Брюксел. Европейският минен бизнес форум се провежда под патронажа на министър Теменужка Петкова, тя ще го открие, има участие в отделни панели. Участват още председателят на Комисията по енергетика в парламента г-н Делян Добрев, областни управители, кметове,

15 посолства са представени с посланиците си, зам.-министри на икономиката, екологията.

Следващият голям форум, който ще имаме, е Световният минен конгрес, той ще се проведе през юни в град Астана, Казахстан. Аз съм член на Президиума на Световния минен конгрес.

– Какви са основните теми на Европейския минен бизнес форум?

– В първия панел ще се обсъжтат законодателството и инвестициите, тъй като те са изключително важни за Европа. Втората тема – Европейско минно дело и геология до 2050 година, енергетика, иновации, нови технологии. Третият панел е на тема интелигентната минна индустрия 4.0. И последната тема, но не по значение – добри практики от минното дело и геологията. Тук ще представим българския опит, “Дънди Прешъс”, компании от Швеция също ще споделят добрите си практики.

– Споделянето на добри практики е важно, защото в Европа има антагонистични мнения относно добивната индустрия. Много хора и организации са на мнение, че тя съсипва околната среда и че чрез минното дело човекът оставя непоправим отпечатък върху планетата. Как се постига балансът с екологията?

– Аз мога само да кажа, че няма алтернатива на производството на суровини от минната индустрия – метали, строителни материали и т. н. Човечеството на планетата се увеличава непрекъснато, ще стигне десет милиарда скоро. Всичко, което се прави за хората – жилища, коли, транспортни средства, влакове – се произвежда от метали. В производството на електроенерия вече има алтернатива – слънчева енергия, зелена енергия. Но няма заместители на металите. Така че минната индустрия е нужна. В последните 8-10 години се направиха огромни инвестиции, за да бъде тя чиста, да не замърсява околната среда, да бъде безопасна, да създава добри условия за работа.

– Какво конкретно е направено? Една от темите на форума е за така наречената интелигентна индустрия 4.0.

– Има революция в минната индустрия, особено в подземната. Ние работим с ново поколение машини, които са високо производителни. Така намаляваме и трудовите злополуки. Миньорството няма нищо общо с това, което е било преди години – кирката, лопатата, пистолета, пробиването. Днес това са значително механизирани процеси. В България в подземната индустрия, в откритите рудници работим с най-добрите машини, произвеждани в света. Само ние в “Минстрой” в последните две или три години сме купили над 100 такива машини, които работят под земята.

Имаме пречиствателни съоръжения, използват се химикали, които не вредят на природата, безцианидни технологии. Правят се инвестиции за ново поколение машини за обогатяването.

В обогатителните фабрики на “Минстрой” в Златоград, в Мадан и в Македония за последните две години сменихме почти всичко. Общо инвестициите в минната индустрия в последните години надхвърлят 3 милиарда лева.

Тъй като в нашите земи нямаме богати залежи, ние работим с много ниско съдържание на металите. И ако нямаш много инвестиции в технологии, предприятията отдавна да са прекратили своята дейност. Прогнозата беше, че примерно “Асарел-Медет” или “Челопеч”, ще бъдат закрити до 2010 година поради изчерпване на суровината. Но с новите инвестиции, които се направиха, вече работят по друг начин. Няма компромис тук. Най-добрите машини, най-добрите технологии – това е интелигентното производство, което щади природата, щади работещите и дава висока производителност. За последните години в “Минстрой” удвоихме производителността. Това се отнася и за други компании в българската минна индустрия . Благодарение на тези огромни инвестиции, които се направиха, извличаме максимално от бедните руди.

– Рециклира ли се пълноценно отпадъкът и какво още може да се направи в тази посока? Има ли отпадък, който се складира с идеята, че след Юг. ще се появи технология, която да го оползотвори?

– От минната индустрия отпадъците са в хвостохранилищата. Те са богати на минерали, на метали. Има два вектора единият е цената и другият са разходите за производство от тези отпадъци. Ако цената е висока и себестойността на производството е по-ниска, а сигурно във времето това ще се случи, след като намаляват суровините, ще стигнем до преработка и на отпадъците. Има технологии за вторично извличане на метали от отпадъците, но засега все още не може да се върже балансът цена-себестойност. Когато един ден цените ще бъдат високи или технологиите ще бъдат с по-ниска себестойност, тогава ще се стигне и до вторичното използване на отпадъците.

– Казахте, че в България природните залежи са бедни на метали, има ли опасност един ден суровините да свършат ?

– Не, ние имаме запаси за следващите 20-30-50 години. За определени видове метали има запаси за следващите години, в Европа, в Македония, в Косово има още по-големи запаси. Африка е най-големият резерв на природни богатства, там те са почти неразработени. Аз имам голям опит там “Минстрой” имаше обекти и в Нигерия, и в Сомалия, и в Северна Африка. Напоследък китайците са се насочили към Черния континент, купуват цели находища. Но там големият проблем е липсата на инфраструктура. Няма ж.п. линии, пристанища. Но заради огромните си богатства, един ден Африка ще бъде центърът за преработка на полезни изкопаеми.

– Грешка ли беше според вас изнасянето на т. нар. мръсни производства извън Стария континент?

– Да, Европа направи грешки със спиране на определени производства. Но ние живеем на една планета и ако в Европа спираме производства, то в Близкия изток например не се спазват никакви нормативи – там се гори директно петрол без сероочистки и т.н. И като духне вятърът и завалят дъждовете, всичко се връща. Въздуха не го замърсяваме само в България, ние няма как да се изолираме, свързани сме с всички около нас. Европа вече има друго виждане за развитието на суровинната си индустрия, даже поощрява производството на определен вид метали.

– Може ли да говорим за ренесанс на минната индустрия в Европа?

– В Германия закриха определени въглищни мини, не виждам да има ренесанс там. Германия реши да се откаже от производство на електроенергия от въглища, въпреки че тя беше много силна допреди 15 години. Сега минаха на възобновяеми енергии, което е хубаво. Цената на производството на електроенергия от ВЕИ пада, тъй като инвестициите вече не са толкова големи – на времето 1 мегават струваше 3 милиона евро, сега струва 700-800 хиляди евро. Еколозите скачат и срещу водните централи, но водните централи допринасят за чистотата на въздуха. Не може да искаме развитие без да имаме централи. Трябва да се правят разчети, баланси за нужната електроенергия. Не може всичко да спрем.

– Факт е, че и у нас подотрасъл “Въгледобив” е подложен на натиск заради прехода към нисковъглеродна енергетика. ТЕЦ-овете ни не отговарят на екологичните изисквания, а в същото време те осигуряват около 40% от енергийния микс. Какви трябва да са ходовете на България в тази ситуация?

– Този натиск е и добър, и лош. Добър е, защото принуди централите в “Марица-изток” да вземат мерки. Все още обаче има централи, които не са си направили нужните съоръжения за очистване на въздуха. Това трябва да се направи, колкото и скъпо да струва. Тези, които не отговарят на условията, да бъдат закрити. Обаче е нужно време, за да се подготвят централите, не може да стане от днеска за утре. Трябва да се инвестира в екология. Да, то ще бъде за сметка на цената на електроенергията, но след като искаме да имаме всичко, трябва да сме готови да плащаме за него.

– Т.е. инвестицията ще бъде в сметките ни за ток?

– Няма как да дойде от друго място. Когато трябва да се правят съоръжения, които ще намалят вредните емисии, много ясно е, че те ще бъдат в сметките за ток във времето.

– А какъв период е необходим на нашите централи, за да направят нужното?

– Различно е, не може да се каже дали ще са нужни 2 или 5 години. Но не трябва да се бърза. Европа вече има виждане, че това не може да стане със заповед от 1 януари. Това не засяга само България, а и Испания, Чехия, Полша. Българската минно-геоложка камара беше много активна в преговорите, застанахме на страната на “Мини Марица-изток”, която е наш редовен член, проведохме много мероприятия, за да има смекчаване на позицията.

– Имаме ли вече удължаване на периода, в който трябва да се направи новото намаление на емисиите?

– Нямаме още официално становище, но нещата вървят в правилната посока.

– Тази тема ще бъде ли засегната на форума в петък?

– Ще имаме доклад по тази тема, но решението се взема в Европейската комисия, то е на политиците.

– Как гледате на решението на правителството за рестарт на “Белене”?

– “Белене” е спорна тема в последните 13-14 години. Но ако стане това, което каза премиерът ако има китайски инвеститор, ако няма държавна гаранция, ако българската държава има участие със своето оборудване, земя, със свои проекти и т.н., ако няма задължения за изкупуване на електроенергията, т.е. тя да бъде пазарна – няма нищо лошо, аз го подкрепям. Ако се рестартира проектът през 2018 г., централата ще бъде готова най-рано през 2025 година, т.е. има достатъчно време. Въпреки че аз съм привърженик на зелената енергия – от слънце, вода, вятър. Рано или късно всеки дом ще има своите 10 или 20 киловата електроенергия, които ще си произвежда, ще си има батерия, в която ще си съхранява за нощно време. Това е най-спокойното и чисто производство.

– Така е, като минем границата и влезем в Гърция, там всяка къща си има слънчев панел, но имаме ли условия да го направим у нас?

– Това се случва все повече, защото става въпрос за най-чистата и най-евтината енергия. Човек ще вземе заем или ще получи финансиране, ще си направи в къщата панели от 5-10 киловата, ще си произвежда електроенергия, ще си има батерия – това е бъдещето. Защото тук нямаш такси, нямаш разпределение, нямаш поддръжка – нямаш тези допълнителни разходи, които са горе-долу 50% от цената на електроенергията.

– А защо това не е направено досега?

– Защото в началото, когато започна производството на електроенергия от слънце, беше много скъпо. Но цената ще продължи да пада, технологиите се развиват и стават достъпни.

– Споменахте, че машините в минната индустрия заместват и човешкия труд, но със сигурност не напълно. Изпитва ли браншът глад за кадри, като другите производства?

– В минната индустрия работят общо около 40 хиляди души, това е сериозна цифра. При нас е една от най-високите производителности на труда и едни от най-високите заплати в страната. Ако ме питате как намираме кадри – това става с добро заплащане.

– Колко е средната заплата в сектора?

– Приблизително 20 хиляди лева на година, което прави около 1800 лева на месец. Имаме, разбира се, и специалисти, които вземат между 2 и 5000 лева. Те получават това, което изработват. И най-важното е, че го получават навреме. И са осигурявани на максималния осигурителен праг. По този начин ние си задържаме хората – с високо заплащане и редовно – плащаш на 25ти, ако 25-ти е в събота, плащаш на 24-ти. Ако 25ти е в неделя, плащаш на 23-ти, но не на 26-ти. Това е закон. Няма плащане под масата, както на много места го правят. Хората работят спокойно и знаят, че ще получат максималната пенсия. А за тях е важно това – да се пенсионират млади, като са си изкарали максималната пенсия за страната и ако искат – може да продължат да работят.

И когато всички фирми действат по този начин, няма да имаме недостиг на пенсии, няма да има пенсии по 70 лева, 100 лева, 200 лева. Трябва да се криминализира неплащането на осигуровки от страна на работодателите, но и този, който се съгласява да работи без осигуровка, също да носи своята отговорност. Защото когато са по-млади, хората са съгласни да получават пари на ръка. Но държавата се прави с данъци и акцизи. Ако не плащаш данъци и акцизи – няма как да има държава.

В системата на “Минстрой” работят над 4000 човека при редовно заплащане, добри условия на труд, получават храна, дрехи, облекло – уважавани са хората. И когато уважаваш работниците, те се отдават.

– А имате ли проблем с инженерите, които също са изчезващ вид у нас?

– Не са изчезващ вид. Ние имаме инженери, в Минно-геоложкия университет се обучават и излизат много добри специалисти, които лесно си намират работа. Разбира се, има и такива, които предпочитат да работят като сервитьори и бармани. В “Горубсо”-Златоград и “Горубсо”-Мадан всяко лято идват от 30 до 50 човека за по един месец по стажантски програми, настаняваме ги в хотел, плащаме им заплата за времето, когато са там, осигуряваме им храна, транспорт. Това пак е грижа за студентите. А когато се грижиш за тях, те виждат своето бъдеще тук.

– Как гледате на идеята за задължителна работа между 3 и 5 г. след завършване на специалност, която е по държавна поръчка?

– Аз по-скоро го виждам не като задължителна работа, а като обвързване с договор за стипендия и с договор за стажантски програми.

– Т.е. бизнесът се обвързва със студента, а не държавата?

– Да. Бизнесът трябва да го направи. Защото държавата в един момент няма да има къде да ги праща да работят, след като приемът е по-голям, отколкото са нуждите на бизнеса.

– Какво може да помогне държавата на бранша, който създава най-голям процент от БВП?

– Държавата направи и прави това, което бизнесът иска, особено в последните години. Правителството на Бойко Борисов направи много срещи преди изборите и това, което пое като ангажимент, го изпълнява. Кое е важно за бизнеса да имаме предвидимост заради инвестициите, които правим. Изключително важна е данъчната политика- като сме се договорили, че корпоративният данък, ДДС и т.н. ще останат в тези размери, те трябва да бъдат така. И третото – изключително силна банкова система, която осигурява добро финансиране при сравнително добри лихви. Т.е. когато имаш идеи за инвестиции и за нов проект, за модернизация на производство – имаш всички условия да го направиш. Така че държавата прави нужното за нас, ние сме в непрекъснат контакт с представители на държавата, работим съвместно с министерствата на икономиката, на енергетиката, на екологията – и като работодателска организация, и като минни предприятия.

***

Проф. д.т.н. инж. Николай Вълканов е председател на Съвета на директорите на “Минстрой Холдинг” АД. Носител е на приза “Мистър Икономика” за 2012 г. Председател е на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара. Заместник-председател е на КРИБ. Член е на Управителния съвет на научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия, София. Председател е на Настоятелството на минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски”, град София. Член е на Президиума на Световния минен конгрес. Председател е на Български маркшайдерски съюз.

Коментирайте новината

Please enter your name.
Please enter your email address.
Please enter a valid email address.
Please enter comment.